събота, 23 май 2015 г.

Рибите са по-умни, отколкото мислим

Назовете умно животно. Вероятно ви идват на ум куче, делфин или шимпанзе. Но не и златна рибка, сьомга или змиорка?

Повечето хора не свързват интелигентността с рибите. Вероятно причината за това е в погрешното разбиране, че еволюцията е линейна, в която рибите потъват на примитивното дъно, а приматите се издигат до върха. Все повече учени обаче оценяват пълния спектър на поведението на рибите в естествената им среда, благодарение на технологии като дистанционно управлявани подводни роботи и по-добре записващо оборудване.

„През последните десет години има промяна в начина, по който учените възприемат интелигентността на рибите“, казва Кълъм Браун, който изучава поведението на рибите в университета Макуори. Браун отбелязва, че някои учени все още отричат рибите да притежават дори основни когнитивни способности.

Учените са открили, че рибите не само могат да възприемат заобикалящата ги среда, използвайки сложни сетива, но също могат да се координират при лов, да използват пособия, да помнят и да учат – в някои случаи по-добре от плъховете и човешките бебета.

Аз виждам – и подушвам, и чувам – теб

Ние хората виждаме в три сектора от спектъра на светлината – синьо, зелено и червено. Това прави нашето виждане трихроматично. Повечето риби обаче виждат четири сектора, същите три като нашите плюс ултравиолетово. Много риби виждат обектите толкова ясно, колкото и ние.

Нещо повече, рибите могат да усещат миризма и вкус впечатляващо добре. Химикалите проникват лесно във водата, а хрилете, перките и устите на рибите са снабдени с много рецептори. Например, някои видове сомове имат 175 000 вкусови рецептори по тялото си, нашият език има само 10 000.

И въпреки че не се замисляме често за това, рибите са невероятно слухови създания. Знаем за около хиляда вида риби, които могат да възпроизвеждат и използват звуци за улесняване на чифтосването, храненето или груповото разпръсване. Някои, като кралския морски костур, риба, чието тегло достига до 50 кг., сумти толкова силно по време на чифтосване, че издава местоположението си на подслушващите рибари.

Правене на връзки

Основен признак на интелигентност е така нареченото асоциативно научаване – общо взето това, което Павлов демонстрира с кучетата си.

Рибите също могат да постигнат този подвиг. Например, аквариумните рибки често демонстрират пространствено-времево научаване: те запомнят кога и в кой край на аквариума им се появява храната.

Лабораторните експерименти доказват, че в някои случаи рибите са по-добри в това от бозайниците. Инангата, често срещана сладководна риба, постига пространствено-времевото научаване за 14 дни, докато плъхът се нуждае от 19. В друг пример за асоциативно учене, дъгоцветната рибка научава да свързва храната с пуснати светлинки за 14 опита, докато за плъховете са необходими 40, за да свържат храната със звук.

Ориентация в пространството

Рибите са по-добри навигатори от повечето прохождащи деца. След като се натъкнат на един обект, много риби свързват този обект с основната геометрия на местоположението му (например, винаги в продълговатия ъгъл на аквариума). Рибите също така могат да свържат характерните особености в околната среда, да кажем сноп трева в близост до обекта с геометрична информация за засилване на паметта.

Попчета, които живеят в скални водни басейни, осигуряват класическа демонстрация на такова пространствено познание. Изследователите са симулирали приливи и отливи в лабораторията и са оставили попчетата да изследват съседни басейни по време на прилива. По време на отлив, ако попчетата бъдат стреснати (т.е. подбутнати с пръчка от изследователите), скачат в съседните басейни. Пространственото познание в този случай ги спасява от падане в пясъчна плитчина.

Обучение при рибите

Сьомгата в чинията ви би могла преспокойно да е била ментор през живота си. В плен младите атлантически сьомги често изчакват няколко минути преди да нападнат храната си. Но след като бъдат сложени в аквариума с опитна сьомга, която напада веднага, младежите стават далеч по-смели, отколкото ако са настанени с други неопитни сьомги.

Учените смятат, че имитацията позволява на младите риби да придобият други знания от възрастните риби, които са от решаващо значение, например миграционните пътища, местата за хранене, и помага да се запази традицията в рибните училища.

Доверие и работа в екип

Сътрудничеството изисква сложен интелект. В действителност някои учени предполагат, че това е силата, която подтиква човешкия мозък да стане толкова голям.

Оказва се, че с малките си мозъци, рибите също са способни на напреднали съюзи. Груперите и змиорките са единственият известен пример за два различни вида, които работят заедно, за да ловуват.

Това става по следния начин: змиорката се плъзва в пукнатините на рифа, пропъжда рифовите риби в откритите води, докато патрулите групер отвън подплашват рибките към рифовете. Накъдето и да избягат, те най-вероятно ще се устремят към зейналата уста на групер или змиорка. И груперът, и змиорката хващат повече плячка, когато ловуват заедно, отколкото сами.

Използване на пособия

Използването на пособия (или оръдия на труда) някога е било приветствано като когнитивен скок, който само хората са постигнали. След това, като се започне с шимпанзетата, учените откриват използване на пособия в животни от различен разред: гарвани, лешояди, видри, октоподи. Това, което е по-малко известно е, че рибите също си служат с пособия.

Вид лъчеперка е базирала рутината си на хранене на науката. Храни се с животни, които защитават меките си тела в твърди черупки: ракообразни, охлюви и миди. Затваряйки мидата в устата си, лъчеперката я блъсва в скалата – наляво-надясно, наляво-надясно – докато се счупи мидената черупка. По подобен начин някои видове зеленушки смазват морските таралежи срещу коралите, за да пречупят бодлите и да се хранят с меките им вътрешности.

Така че, способни са да учат, да създават социални съюзи, да използват пособия, рибите – включително много, които се оказват в чиниите ни – са безспорно интелигентни същества. Как бихте погледнали сега на аквариумните си рибки и сьомгата на скара в чинията ви? Вие решавате.


Преводът е аматьорски и не претендирам за друго.

вторник, 19 май 2015 г.

Пролетен базар на книгата 2015 с издателство "Ера". Препоръки на редактора.


Днес е дългоочакваното откриване на Пролетния базар на книгата в НДК!

От екипа на "Ера" сме ви подготвили нови интересни заглавия, които можете да разгледате на сайта ни erabooks.net

Аз пък ще ви обърна специално внимание на моите любими нови и не толкова нови книги. 

"Цветовете на гнева" на Джеймс Грипандо е изпълнен с напрежение трилър, напомнящ на световния бестселър "Не казвай сбогом" (Gone Girl) на Джилиан Флин, разбира се - с неочакван край. Грипандо е сладкодумен писател, когото всички много харесваме. Предстои да издадем още негови заглавия. 

Невероятна беше точното определение за нея. Саманта Вайн беше невероятно красива. И беше невероятно, че се омъжи за мен. Още по-невероятното беше, че тя напусна този свят...

"Да се завърнеш на езерото Бътърнът" на Мери Макниър е стопляща сърцето любовна история, примесена с чара на малкия град на брега красиво езеро. 

Да започнеш отначало никога не е лесно. Али трябва да отвори сърцето си и да приеме скритите му копнежи, да се отърси от загубата и да се изправи пред страховете си. Да прегърне живота с цялото му вълнение и непредсказуемост. 

"Ненагледна моя" на Чък Паланюк е безкомпромисна сатира, в която авторът на световния хит "Боен клуб" е по-скандален от всякога, по традиция рязък, безпощаден и саркастичен.

Опитът я бе научил, че всеки мъж се смята за роден танцьор и любовник. Всъщност повечето мъже владееха само една танцова стъпка – пого – а между чаршафите бяха като маймуни в природонаучен филм, дълбаещи мравуняк с пръчка.


"Една арабска принцеса: Още сълзи под воала" на Джийн Сасън е продължение на "Една арабска принцеса разказва" - книгата, която развълнува милиони читатели по света преди повече от 20 години. 

През погледа на принцеса Султана Джийн Сасън разкрива потресаващите тайни за живота през 2014 г. в едно от най-богатите, но и най-консервативни кралства в света.

Читателите от Броукън Уийл препоръчват“ е обаятелна, остроумна история за магията на приятелството, любовта към книгите и шанса да откриеш своето място в големия свят. Oще с появата си дебютът на Катарина Бивалд се превръща в световен хит. Писателката вече усилено работи по втората си книга.

"Престъпен ум" на Крис Картър е вълнуващ трилър с любимия ни образ на гениален убиец и единственият детектив, който може да разгадае ума му. 

Крис Картър доказва на читателите, че освен даровит писател, е и умел познавач на човешката психика и престъпна природа. 

"Любов и други сънища" на Синтия Суонсън е увлекателната история на Кити Милър, която започва често да сънува съвсем различен живот, който отначало й се вижда неустоим и обаятелен, но с времето сънят става все по-реален и плашещ. В един момент тя вече не може да разграничи реалността от съня и започва да се чуди кое всъщност е истина и кое не.

На Базара книгата е на невероятната промоция от 5 лв.!

"Ние" на Дейвид Никълс, автор на "Винаги в същия ден", е роман за един мъж, който преосмисля живота си по време на пътешествие със семейството си из най-красивите кътчета на Европа. Пълен с очарователен английски хумор, "Ние" ни помага да научим истината за себе си, точно когато всичко е на път да се разпадне.

От улиците на Амстердам до прочутите музеи в Париж, от кафенетата във Венеция до плажовете в Барселона, НИЕ е емоционално преживяване, с удоволствията и препятствията на дългото и трудно пътуване.

Завършвам с абсолютния хит на издателство "Ера" тази година - Кери Смит и нейните две книги "Унищожи този дневник" и току-що появилата се на пазара "Довърши тази книга". 

Унищожи този дневник“ се продава в над три милионен тираж по целия свят. В него ще се сблъскате с колекция подривни задачи, които ще изискат от вас да запълните (и унищожите) страниците му. Това е книга, която ще ви вдъхнови да създавате, разрушавате, изследвате, разкрасявате и да сътворявате хаос. Да рисувате без граници и очертания. Да се радвате на грешките. Да погледнете на света по нов начин.

Авторката на „Унищожи този дневник“ ви кани да създадете своя собствена реалност в новото си предложение "Довърши тази книга". Ако сте готови да разрешавате загадки, да разбивате кодове, да попълвате дневници и да оставите въображението ви да ви води – това щуро приключение е точно за вас. 
Единственият въпрос е как ще изглежда вашият свят, когато го завършите. За да разберете, трябва да стигнете до последната страница. 

Надявам се да съм ви била полезна и да се видим на Базара, където ви очакват прекрасни отстъпки!  Имате време до неделя, 24-ти май :) 

Щандът на издателство "Ера" е номер 330, на 3-тия етаж. 


четвъртък, 22 януари 2015 г.

"Една арабска принцеса: още сълзи под воала" излиза на български език

Световноизвестната авторка Джийн Сасън изравя дълбоко скритите тайни на живота в Близкия изток вече повече от двайсет години. Разказани от името на Султана ал Сауд, нейните книги разбулват действителността в Саудитска Арабия пред очите на целия свят и разкриват потресаващите ограничения, с които жените там продължават да се сблъскват и до днес.

Интервю с Джийн Сасън

Докато пишех „Една арабска принцеса: Още сълзи под воала“ виждах, че саудитските жени променят своя свят и че принцеса Султана дава гласност на историите им. Те шофират свободно и са готови да отстояват правата си пред злонамерените духовници. Но истинската изненада е в това, че вече имат високопоставен приятел в лицето на краля на Саудитска Арабия. Дотук той е освободил всичките си поданнички, затворени заради шофиране, и е отменил физическите наказания, определени от религиозния съд. Тази новина има огромно значение в техния свят и ги прави по-смели от всякога. Но нещата не са съвсем идеални, защото в страна им има много влиятелни мъже и някои от тях правят всичко по силите си, за да държат жените изолирани. Така че дори когато се радваме заради щастливите истории, не бива да забравяме и тези, които извикват в очите ни сълзи.
Дългоочакваното продължение на „Една арабска принцеса разказва“ е вече факт, какво можете да ни разкажете за книгата?
Мога да кажа, че преди принцеса Султана беше самотният глас на жените, стремящи се към свобода, но сега и други събират кураж да се включат в борбата. В Саудитска Арабия вече има много нови героини и в тази книга вие ще прочетете за десет от тях. Освен това, милионите читатели, които са обикнали принцеса Султана и семейството й ще се зарадват на сгряващите душата истории, фокусирани върху трите й деца, внучетата й и членове на царската фамилията. В четвъртата книга от поредицата има по нещо за всекиго.
Разкажете ни повече за процеса на събиране на истории за тази книга.
Този път събирането и проучването бяха много по-различни от това, което бях правила за предишните си книги. Затворете очи и се опитайте да си представите дворец пълен с жени и деца, които искат да разкажат на писателя нещо интересно, което се е случило в страната им – една от най-богатите държави на света, но и една от най-изостаналите в отношението си към жените и децата. В тази атмосфера ми бяха разказани историите, които принцеса Султана искаше да включа в „Една арабска принцеса: Още сълзи под воала“. Някои от тях дойдоха от дъщерите й, други от самата нея. Ако трябва да бъда честна, средата беше твърде шумна за писател. Имах нужда от тишина, за да осмисля фактите, но не беше писано. Най-накрая открих тайната и започнах да изключвам всички външни шумове и да се вслушвам единствено в човека пред себе си. Фокусирах очите си на него и успявах да се съсредоточа единствено върху неговия глас. Ще призная, че ми липсваха старите времена, когато всичко беше тайно и с принцеса Султана се промъквахме като агенти от времето на Студената война, за да може тя да ми даде информация, която аз да пренеса до уединението на домашния си офис и да превърна в книга. Макар че е по-забавно сега, когато тайната е разкрита пред семейството й, за мен си е истинско предизвикателство.
Това е дванадесетата Ви книга. Става ли писането по-лесно с всяка следваща книга?
Всяка книга, която съм написала, си има собствена кауза, затова и книга номер дванадесет с нищо не е по-лесна от предишните.
Как се запознахте с принцеса Султана?
Срещнах принцесата през 1985 година в италианското посолство в Саудитска Арабия. Тя беше единствената жена с благородническо потекло, която бях виждала на западно тържество, така че веднага привлече вниманието ми.
Всичко ми се струваше вълнуващо тогава, защото живеех в едно от най-екзотичните кралства на света. При посещенията си на дворцови сватби се бях запознавала и с други принцеси, но почти всички саудитски жени, с които бях разговаряла до този момент, ми се струваха повърхностни заради ограничените им интереси, концентрирани около дизайнерските рокли, скъпите бижута и последните клюки. Запознанството ми със Султана беше истинска изненада, защото тя мислеше за съществени неща. Почти веднага заговори за социалните проблеми на страната си, същите, които бяха човъркали собствения ми ум през седемте години, в които бях живяла там. Тя говори. Аз слушах. Очите ни се срещнаха и нещо ми подсказа, че тази жена ще играе важна роля в бъдещето ми. По-късно Султана ми сподели, че се е почувствала по същия начин. Покани ме да я посетя в двореца й. Приятелството ни бавно израстваше, след година вече я придружавах на екскурзиите й до Париж, където наистина се сближихме, най-вече защото и двете имаме силна позиция по отношение на ужасните несправедливости, които се случват с жените по света.
Защо беше толкова важно за кариерата Ви да споделяте личните истории на жените от Близкия изток?
Те станаха герои в книгите ми, аз за тях се превърнах в носител на надежда. Живях в Близкия изток в едно ключово за жените от този регион време. А и не забравяйте, че преди саудитците бяха по-отворени по отношение на западняците и искаха да ни опознаят. Така че имах възможност да се срещам с много от поданичките на страната – повечето журналисти нямаха. Все пак тогава журналистите масово бяха мъже, а никой мъж не би бил допуснат до тези женски кръгове. Вярвах и все още вярвам, че е важно светът да узнае съдбите на жените от Близкия изток. В интерес на истината, бих разказала тези истории дори да нямаха никакъв потенциал да се превърнат в бестселъри.
Кое беше най-изненадващото нещо, с което се сблъскахте докато пишехте тези книги?
Общото между бедните и богатите – всички жени от изтока и запада се борят с една невидима сила, която се опитва да им отнеме свободата и да ги подчини на мъжките правила.
Какво следва за Вас?
Работя над пет книги. Ще продължа да пиша неща, които да пробуждат другите, така че да могат да предават желанието си за промяна и на следващото поколение. За мен няма нещо по-важно, защото ако не съм ходещо чудо, няма да живея вечно, а това е една битка, която още не съм спечелила.
Източник: FemaleFirst
Превод: Катерина Жечева

Издава "Ера"

http://erabooks.net/