Повечето хора не свързват интелигентността с рибите. Вероятно причината за това е в погрешното разбиране, че еволюцията е линейна, в която рибите потъват на примитивното дъно, а приматите се издигат до върха. Все повече учени обаче оценяват пълния спектър на поведението на рибите в естествената им среда, благодарение на технологии като дистанционно управлявани подводни роботи и по-добре записващо оборудване.
„През последните десет години има промяна в начина, по който учените възприемат интелигентността на рибите“, казва Кълъм Браун, който изучава поведението на рибите в университета Макуори. Браун отбелязва, че някои учени все още отричат рибите да притежават дори основни когнитивни способности.
Учените са открили, че рибите не само могат да възприемат заобикалящата ги среда, използвайки сложни сетива, но също могат да се координират при лов, да използват пособия, да помнят и да учат – в някои случаи по-добре от плъховете и човешките бебета.
Аз виждам – и подушвам, и чувам – теб
Ние хората виждаме в три сектора от спектъра на светлината – синьо, зелено и червено. Това прави нашето виждане трихроматично. Повечето риби обаче виждат четири сектора, същите три като нашите плюс ултравиолетово. Много риби виждат обектите толкова ясно, колкото и ние.
Нещо повече, рибите могат да усещат миризма и вкус впечатляващо добре. Химикалите проникват лесно във водата, а хрилете, перките и устите на рибите са снабдени с много рецептори. Например, някои видове сомове имат 175 000 вкусови рецептори по тялото си, нашият език има само 10 000.
И въпреки че не се замисляме често за това, рибите са невероятно слухови създания. Знаем за около хиляда вида риби, които могат да възпроизвеждат и използват звуци за улесняване на чифтосването, храненето или груповото разпръсване. Някои, като кралския морски костур, риба, чието тегло достига до 50 кг., сумти толкова силно по време на чифтосване, че издава местоположението си на подслушващите рибари.
Правене на връзки
Основен признак на интелигентност е така нареченото асоциативно научаване – общо взето това, което Павлов демонстрира с кучетата си.
Рибите също могат да постигнат този подвиг. Например, аквариумните рибки често демонстрират пространствено-времево научаване: те запомнят кога и в кой край на аквариума им се появява храната.
Лабораторните експерименти доказват, че в някои случаи рибите са по-добри в това от бозайниците. Инангата, често срещана сладководна риба, постига пространствено-времевото научаване за 14 дни, докато плъхът се нуждае от 19. В друг пример за асоциативно учене, дъгоцветната рибка научава да свързва храната с пуснати светлинки за 14 опита, докато за плъховете са необходими 40, за да свържат храната със звук.
Ориентация в пространството
Рибите са по-добри навигатори от повечето прохождащи деца. След като се натъкнат на един обект, много риби свързват този обект с основната геометрия на местоположението му (например, винаги в продълговатия ъгъл на аквариума). Рибите също така могат да свържат характерните особености в околната среда, да кажем сноп трева в близост до обекта с геометрична информация за засилване на паметта.
Попчета, които живеят в скални водни басейни, осигуряват класическа демонстрация на такова пространствено познание. Изследователите са симулирали приливи и отливи в лабораторията и са оставили попчетата да изследват съседни басейни по време на прилива. По време на отлив, ако попчетата бъдат стреснати (т.е. подбутнати с пръчка от изследователите), скачат в съседните басейни. Пространственото познание в този случай ги спасява от падане в пясъчна плитчина.
Обучение при рибите
Сьомгата в чинията ви би могла преспокойно да е била ментор през живота си. В плен младите атлантически сьомги често изчакват няколко минути преди да нападнат храната си. Но след като бъдат сложени в аквариума с опитна сьомга, която напада веднага, младежите стават далеч по-смели, отколкото ако са настанени с други неопитни сьомги.
Учените смятат, че имитацията позволява на младите риби да придобият други знания от възрастните риби, които са от решаващо значение, например миграционните пътища, местата за хранене, и помага да се запази традицията в рибните училища.
Доверие и работа в екип
Сътрудничеството изисква сложен интелект. В действителност някои учени предполагат, че това е силата, която подтиква човешкия мозък да стане толкова голям.
Оказва се, че с малките си мозъци, рибите също са способни на напреднали съюзи. Груперите и змиорките са единственият известен пример за два различни вида, които работят заедно, за да ловуват.
Това става по следния начин: змиорката се плъзва в пукнатините на рифа, пропъжда рифовите риби в откритите води, докато патрулите групер отвън подплашват рибките към рифовете. Накъдето и да избягат, те най-вероятно ще се устремят към зейналата уста на групер или змиорка. И груперът, и змиорката хващат повече плячка, когато ловуват заедно, отколкото сами.
Използване на пособия
Използването на пособия (или оръдия на труда) някога е било приветствано като когнитивен скок, който само хората са постигнали. След това, като се започне с шимпанзетата, учените откриват използване на пособия в животни от различен разред: гарвани, лешояди, видри, октоподи. Това, което е по-малко известно е, че рибите също си служат с пособия.
Вид лъчеперка е базирала рутината си на хранене на науката. Храни се с животни, които защитават меките си тела в твърди черупки: ракообразни, охлюви и миди. Затваряйки мидата в устата си, лъчеперката я блъсва в скалата – наляво-надясно, наляво-надясно – докато се счупи мидената черупка. По подобен начин някои видове зеленушки смазват морските таралежи срещу коралите, за да пречупят бодлите и да се хранят с меките им вътрешности.
Така че, способни са да учат, да създават социални съюзи, да използват пособия, рибите – включително много, които се оказват в чиниите ни – са безспорно интелигентни същества. Как бихте погледнали сега на аквариумните си рибки и сьомгата на скара в чинията ви? Вие решавате.
Преводът е аматьорски и не претендирам за друго.
Преводът е аматьорски и не претендирам за друго.
Източник: blogs.discovermagazine.com